Андрей Слабаков, Писоарна лирика
Откраднато от блога на Ивайло Иванов
“Разклати преди употреба – писоарна лирика”
ЛАЙНО И ПОЕТ
Басня
Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих
Във упор гледаме се двама
Във упор — с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично казва:
“Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”
“Лайно! — отвърнах му веднага —
Клозет търси — не дума блага!”
ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!
И ти ли мислиш, че е наша грешка?
—————————————————————————-
Посягам към твойте гърди
Но скрит във храстите зад бряста,
Козел ни гледа и пърди!
—————————————————————————-
Родих се, израснах, сега съм голям,
Сам се обличам, храня се сам.
Съвсем съм свободен, пълен с права.
Родих се, израснах и к’во от това?”
—————————————————————————-
Жаба
на БАН
Зимно време е студено
А пък пролетта е кално
Лете, прашна и зелена
Жаба нейде кряка жално
Най-обичам да е есен
Кротко да варя ракия
И като в народна песен
Бързо аз да я изпия
После плавно из полето
Бодро аз да лъкатуша
Кряка нейде жаба клета
Според мене е на суша
1995г.
Горно Тракийската низина
—————————————————————————-
Вампир
Легнах във ковчега плахо
Исках просто да заспя
Но от вънка – ихо, ахо!
Гневен, нервно се въртя
Ставам, пия чай със мляко
Пуша, мисля и чета
После àкам малко àко…
Колко шумен е света!
—————————————————————————-
Атлет и лопатар
В гората тичаше бегача
От любовта си окрилен
Но срещна на върха рогача
По-точно бързоног елен
- Ти кой си? – попита го атлета
- Рогач съм! – лоса му доложи-
Обичах аз мома напета,
но тя, ей тез рога ми сложи!
————————————-
Някои те наричат “дупе”,
А за мен си просто гъз
Грозен, мръсен, рошав, рунтав
Седнал върху среден пръст.
/посветено на нашите родни политици/
II. От сайта razkritia.com
„Господи, колко си проста!?
Господи, колко си тлъста!?
Тъпа, космата и грозна!
Ниска, разплута и гнъсна!
Господи, защо ме наказа
С изрод подобен на нея!?
Господи, явно ме мразиш,
Но да се сърдя не смея…“
***
Полека влизам в къщата си мръсна.
Навсякъде е тъмно. Няма ток.
В леглото ми лежи пачавра гнъсна, във унисон с панелния ми блок.
В хладилника поглеждам вяло
Отвътре гледа бяла тишина
Къде е сиренето бяло?
Къде е мъртвата свиня?
***
Кривогледо момиче с големи гърди
ми показа, че може като кон да пърди.
И оригна се хитро като мъжка свиня
и целуна ме подло с език на змия.
И защо ли се влюбих като гей в своя сват
и защо ли си легнах с дебелата гад?
***
Обичам кривите ти пръсти на ревматичните нозе,
и мишниците с косми гъсти, с въшки – пъплещо мезе.
***
Лежахме кротко две лайна в полето,
той твърдо, аз значително по-рядко.
… И песен бих изпял за таз -
за таз, която ни изсра в полето,
която плюска първо, второ, трето -
боза с фасул и малеби с крем,
сутляш, чорба и бира на корем.
***
Аз питам:
Защо харесваш космите си гъсти?
Защо харесваш своя гъз и нос?
Защо харесваш кълките си тлъсти?
Защо харесваш срамната си кост?
Защо харесваш късите си пръсти и
образът си крив, червив и прост?
***
Бургас е гнусен, мръсен град.
Там гларуси пищят на воля,
умирам аз от студ и глад,
а Ернестина ще заколя.
————————————-
Пиперка 2
Посветено на социализъма
Обядвах пълнени пиперки -
проста пловдивска капия,
ръбести като отвертки,
мазна слузеста пихтия.
Отвън на дървото се надпяваха врани
под сивата едноцветна дъга.
Продрано ревяха дечица посрани.
Обядвах, а ме обхвана тъга
Вашият коментар